Когато Нина дойде при мен тя сподели:

„Без да разбирам защо напоследък сутрин се събуждам с нежелание, все едно съм загубила почвата под краката си. Всичко ми се струва безсмислено, безцелно, нямам желание за нищо.

Съпругът ми пръв забеляза моята апатия. Обичам работата си, но загубих интереса си към нея. Когато видях записа от изкарването ни на Новогодишното тържество, не можах да се позная – седях без израз и без радост. Все едно има някаква неизразена мъка. Всъщност започнах да се притеснявам, когато започнаха тези пристъпи на задушаване, за които лекарите не намериха физическа причина и разбрах, че трябва да предприема нещо."

В течение на сеанса, когато стигнахме до загубата на почва под краката на преден план изплува загубата на бащата, който винаги е бил опора в живота й. Оказа се, че преди около 2 години И. е имала труден период, когато внезапно е загубила 3-ма близки членове на семейството си, включително баща си, с когото са имали близка връзка.

В края на сеанса: „Сега ми е много по-леко. Спокойна съм и дишам леко. Усещам подкрепата на татко почти физически, затова продължавам да общувам с него вътрешно. Татко винаги е бил на линия!"