За успеха

Блог

За успеха

Осмели се да постигнеш повече!

Стъпки към успеха

Стъпките към успеха са прости.

1. Подготовка за върхова изява - включва всякаква техническа и психологическа подготовка, която може да те изстреля към върхова изява.

2. Върхова изява - направи я! Ако си удовлетворен повтори стъпка 2. Ако не си, повтори стъпка 1 и 2.

Осмели се да постигнеш повече!

 

 Формулата на успеха

Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният ум – верен слуга. Ние създадохме общество, което почита слугата и е забравило дара. - Алберт Айнщайн

За всеки успехът е различен. За някой той се изразява в материални придобивки и постижение, за друг, в известност и слава, за трети е притежаването на власт, за четвърти – вътрешна хармония, духовно израстване, щастлива емоционална връзка и т.н. Големият успех на един е незначителен за друг и обратно, но винаги включва постигането на цел и изпитването на вътрешното състояние на удовлетворение. Важното е, че всеки, в една или друга степен, се стреми към своя успех и този стремеж лежи в основата на цивилизацията, в порива да се развиваме и усъвършенстваме като индивиди, а от там и като общество.

В крайна сметка подтикът към успех е подтик към развитие и осъществяване. Всеки, който чете тези редове, е изпитал някакво лично неудовлетворение, интуитивно усеща, че в живота има нещо повече, от това, което се вижда и може би чува вътрешния си глас да го подтиква: можеш повече, поискай повече. Но после чува гласът на разума да казва: няма начин това да се реализира, не съм достатъчно добър в ... , няма начин да успея без .... Разумът се изправя срещу чувствата и понеже ние сме разумни същества в разумно общество, надделява разума.

Дълги години са ни убеждавали, че изключителните постижения се дължат на висок коефициент на интелигентност на индивида. Западната култура е издигнала в култ академичното знание, а обучението в училище е фокусирано върху придобиването на знания и умения развиващи логическото мислене. Но всъщност тестът за КИ проверява (само) способностите на индивида да мисли абстрактно и да обработва лoгическа информация. Резултатите от редица изследвания безспорно показват, че зависимостта между КИ на човека и неговия успех в живота е доста слаба.

Дори да приемем, че успешните хора имат по-висока интелигентност от останалите, то защо членовете на Менса не са милионери, а пък някои милионери не са завършили училище, да не говорим за университет. Много хора се отказват да постигнат каквото и да е в живота, защото в училище не са получавали високи оценки и са приели присъдата на образователната система, че “за нищо не стават”. Добре, че Айнщайн, който е проходил и проговорил късно и не се е отличавал с “академични успехи” в училище, не е сред тях. Всъщност за изключителните и върхови постижения няма специални училища – Лев Толстой е напуснал университета на третата година преди да завърши (първо арабистика, после - право), и все пак е сътворил световно-известните романи “Война и мир” и “Ана Каренина”, най-богатият човек на планетата Бил Гейтс така и не е довършил образованието си в Харвард, а най-високоплатените звезди от Холивуд дори не са учили актьорско майсторство!

Според различни изследвания по-малко от 20 на сто от постиженията в кариерата, възнагражденията, наличието на удовлетворяващ емоционален живот са в резултат на КИ. Т.е. има нещо друго, по-важно от логичското мислене, което определя качеството на живота. Kогато учените дават обяснение на по-добрите постижения в живота на индивиди спрямо други все по-често чуваме да използват термина “емоционална интелигентност”.

При едно изследване в МИТ на човешкото поведение на висши мениджъри, само на база на информацията за социалното поведение, събрана по време на парти, учените успели да предскажат кой от тях ще спечели при презентирането на своя бизнес план, без дори да присъстват на самата презентация. С изследването си те доказват, че позитивно-настроените, енрегични хора постигат по-високи резултати. От горното излиза, че ентусиазма, енергията, въодушевлението, които влагаме в работата си и в общуването си с другите, оказват влияние върху резултатите ни. С други думи влагането на емоции, заедно със знания, се отплаща с успех. Всъщност ние интуитивно винаги сме знаели, че позитивната нагласа, силната мотивация и увереността в себе си се отплащат.

Ако разгледаме как фунционира рационалния ум ще видим че, той приема, сравнява и складира сложна информация в подреден вид, така че да позволи обобщение и абстракция, анализ и самоанализ, планиране и социално поведение. Благодарение на неговата праволинейна логика виждаме причинно-следствената връзка в това, което наблюдаваме около нас и намираме доказателствата на нашите тези. Тук две и две прави само и единствено четири.

От друга страна емоционалният ум е обърнат към вътрешните преживявания – в него властелин са чувствата, положителни или отрицателни. В това съзидателно пространство се раждат идеите и фантазиите, брилянтните визии за новото, неочакваните решения на трудни проблеми и там разбира се е мястото, където живее интуицията. Неслучайно великите творци свързват вдъхновението със силните емоции. От тук се зараждат и великите изобретения, защото тук праволинейна логика липсва и две и две прави пет, шест или дори шестнайсет.

Във всеки един момент ние възприемаме света и с двете части на мозъка, във всеки един момент ние имаме логическа мисъл и чувство и те взаимно се допълват. У някои хора доминира рационалното мислене, други са по-емоционални и интуитивни, но всички използват и двете части на мозъка си в по-голяма или по-малка степен. Изследователите на мозъка твърдят, че хората постигат най-добри резултати и работата им е най-ефективна, когато двете части на мозъка са в баланс и си сътрудничат. С това сътрудничество се обяснява емоционалната интелигентност, а балансът между тях предизвиква душевна хармония у хората.

Всеки може сам да определи дали ефективно използва ума си като обърне внимание коя част от него преобладаващо използва в ежедневието си. В наши дни ние сме заляти с информация и рационалният ни ум е претоварен с обработката и складирането й. Рядко ни остава време да се вслушаме във вътрешното си чувство. В допълнение нашата култура насърчава съзнателното потискане на емоциите - общоприетото възпитание е, че момчетата не бива да плачат, а момичетата не е женствено да изразяват гнева си.

Отказвайки да се вгледаме и овладеем силата на чувствата си ние не си даваме сметка, че сами се отказваме от мощна част от нас. В старанието си да сме рационални и здраво стъпили на земята, ние погребваме онази съзидателна част от нас на нашите фантазии и въображение, която носи интуитивните прозрения и гениалните хрумвания. А когато ни хрумне идея за милони я посичаме с праволинейната логика на „здравия разум“: ами аз никога не съм правил милиони, та сега ли?“. Наистина, в склада на разума не е складирана такава информация за нас, следователно, трябва да се откажем от реализирането й. По този начин ние приемаме, че нашата съдба се определя от миналото ни и ние се отказваме да изградим бъдещето си.

Може да са верни извиненията ни, че нямаме връзки, време, стартов капитал или други материални условия, но ако сме страстно отдадени на нашата цел, ако сме изобретателни, ако сме находчиви и пробивни, пълни с ентусиазъм, какво би могло да ни спре по пътя към постигането й? Давайки по-голяма изява на емоционалния си ум, на интуицията, използвайки страстта си за успех ние на практика увеличаваме капацитета на полезно действие на мозъка си и подобряваме живота си!

Знам какво си казвате - е, ама аз не съм Толстой, нито Бил Гейтс. Дайте си сметка, че тази мисъл идва само от половината ви ум, а вие имате и друга. И ако си мислите, че нямате достатъчно качества, талант или ресурси, за да постигнете личен или материален успех, то може да е не защото наистина нямате, а защото още не сте открили начина, по който да ги приложите успешно. Нещо повече, ако вътрешният ви глас непрекъснато повтаря това ограничаващо схващане, то вие сте се отказали да потърсите своята реализация. Всеки човек е дошъл на тази земя със своята уникална комбинация от качества, такава, каквато друг никой на този свят няма. И ако понякога изпитвате неясен копнеж и разочарование, допускали ли сте, че то е защото не използвате напълно и изцяло своите уникални дарби и таланти?

Дайте задача на вашия съзидателен ум да намери най-доброто приложение на качествата ви, потърсете вашия път, вашата реализация. Открийте вашата цел в живота - какво би го осмислило, открийте какво разпалва страстта ви най-силно. Гледайки успеха на други или опитвайки се да го изкопирате няма начин да стигнете до вашия успех. Ние всъщност не знаем какви са били техните таланти, нито мотивацията, които са ги водили по пътя на техния успех. Като потърсите своята уникалност и насърчите дарбите си, като заявите на себе си и света, че имате цел, отворете съзнанието си за евентуалните възможности и нови полета на изява – на вашите идеи и хрумвания. Открийте имате ли ограничаващи убеждения за себе си или модели на поведение, които ви пречат да действате за постигане на целите ви и ги отстранете. Бъдете активни, когато изникне изгодна възможност и ако трябва – предизвикайте себе си. Поискайте да постигнете повече, иначе няма как да разберете на какво сте способни.

Същинската мъдрост, натрупана с опита на много поколения, гласи, че формулата на успеха е променлива, постоянството й е само в това, че винаги се проявява като изключение от правилата. А разумът, „баща на грешки трудни“, сляпо приема за истина общоприетите стереотипи, които нищо не струват. – Вадим Зеланд

 

Търсене

Вход

Кой е тук?

В момента има 145  гости и няма потребители и в сайта